Законът за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) урежда правния статут на нотариусите и на Нотариалната камера, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.
Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара (юридическо лице със седалище в София), която има публичност на регистъра си.
Нотариусът е лице, на което държавата възлага да извършва предвидените в закона нотариални действия. Той е независим (при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона), лично извършва нотариалните и други предвидени в закона действия и то в район, съвпадащ с този на съответния районен съд.
Всеки, който упражнява професия Нотариус или Помощник-нотариус по силата на закона има статут на длъжностно лице. От това правно качество произтичат по-тежките наказателно-правни последици, ако извършеното от тях деяние може да бъде квалифицирано като престъпление (измама, присвояване, документни провинение).
На Нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции. Той има право на свободен достъп до съдебните и административни служби при необходимост от справки, както и да получава необходимите му сведения с предимство. Служебният архив на Нотариуса е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласието му, освен в случаите предвидени със закон.
При изпълнение на служебните си функции Нотариусът се среща насаме с лицето, поискало неговото съдействие, освен ако то пожелае да присъстват и други лица. Нотариусът може, ако му е възложено от страните действия с нотариални производства, да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи при изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещания или управител на имущество.
При изпълнение на служебните си функции Нотариусът не може да взема страна и трябва да бъде безпристрастен. Той е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права.
Нотариусът представя подлежащите на вписване актове пред съдията по вписванията в деня на тяхното извършване. Преди вписването Нотариусът не може да снабдява страните с препис от подлежащия за вписване акт. Той е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, както и да не ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване, даже и за времето, в което той не упражнява функциите си, или дейността му е преустановена.
Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес. За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара Нотариусът и Помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност.
Когато в района няма Нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията при районния съд.
Когато в населеното място няма Нотариус и районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на подписи под документи.
Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверят датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, както и да им съставят нотариални завещания.
ВАЖНО!
Държавата не отговаря за действията на Нотариуса.
Какви са задълженията на Нотариуса, когато изповядва сделка за прехвърляне на даден недвижим имот:
ВАЖНО
Непрочитането от Нотариуса на проекта на нотариалния акт на участниците в акта лица води до нищожност на нотариалния акт.
Нотариусът по закон не проверява наличието на вписани вещни тежести върху имота (възбрани, искови молби, препродажби и др.), освен ако това не му бъде изрично възложено от страните.
Не е задължение на Нотариуса да регистрира сделката в общината и данъчната служба.
Нотариусът проверява прецизно изрядността на документите на имота преди да пристъпи към сделка.
В присъствието на Нотариуса страните по сделката удостоверяват с подписите си, както съгласието си за покупко-продажбата, така и достоверността на документите по оформянето на сделката.
ВАЖНО!
Нотариусът не носи отговорност за достоверността на предствените пред него документи.
Прехвърлителят (продавача) също носи отговорност какво декларира с подписа си пред Нотариуса.
От 2006 г. влезе в сила нов Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). С него се прави промяна в образците писмени декларации, представяни пред Нотариуса при сключване на договори за прехвърляне на недвижими имоти (и моторни превозни средства) от страна на прехвърлителя или учредителя, ипотекирания длъжник или залогодателя.
Старите декларации бяха по чл. 226 от отменения Данъчно процесуалния кодекс (ДПК).
Новите декларации са по чл. 264 от новия кодекс. С тях се разширява отговорността (чл. 313 от Наказателния кодекс) за невярни данни в писмената декларация на прехвърлителя в сделката.
За да не носи наказателна отговорност по тази декларация към момента на подписване на сделката, прехвърлителят следва да няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения, мита и задължителни осигурителни вноски и публични задължения (чл. 264, ал. 1 и ал. 2.).
С новия кодекс прехвърлителят се задължава да изплати задълженията си преди прехвърлянето на своя недвижим имот. Дори да е налице неплатена глоба или неплатени здравни осигуровки, се носи отговорност при подаване на писмена декларация за липса на задължения.
Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка на конкретния недвижим имот.
ВАЖНО!
Преди да подпишете пред Нотариуса писмената декларация по чл. 264 помислете дали имате задължения, за да не носите след това наказателна отговорност.
Когато едно лице иска официалното му изявление до другиго да има обвързваща доказателна сила за него, съобщението трябва да се изпрати и връчи чрез Нотариус. Само така той ще разполага с доказателства на коя дата другото лице е уведомено.
Всяко физическо или юридическо лице може да изпрати до друго лице Нотариална покана (уведомление).
Например за изпълнението на дадено задължение няма определен ден и длъжникът изпада в забава. Изпраща му се нотариална покана от кредитора с определени напомняния и искания.
Друг пример – страните по дадено правоотношение правят уведомления помежду си, за които законът предвижда писмена форма.
Нотариална покана може да се отправи чрез всеки правоспособен Нотариус, но е препоръчително, той да е с район на действие, където е адреса на получателя.
Производството започва с устна молба на лицето, желаещо да изпрати покана, отправена към Нотариуса. Представят се три (или повече в зависимост от броя на адресатите) еднообразни екземпляра от поканата. Нотариусът установява самоличността, дееспособността на явилия се пред него. Проверява и съдържанието на нотариалната покана, за да не съществува пречка за осъществяване на съответното нотариално действие.
С нотариалната покана Нотариусът удостоверява актът на връчването й, като върху всеки екземпляр се отбелязва датата на представяне, името на Нотариуса и на лицето, представило поканата, регистрационният номер по регистър, том, където е подредена поканата и номер. След това единият екземпляр се подрежда в специална книга, другият се оставя на разположение на изпращащото лице, а останалите се връчват на адресантите срещу подпис.
Връчването на Нотариалната покана става чрез служител от нотариалната кантора, на когото изрично са възложили тези функции (чл. 50 от Закона за нотариусите). Той оформя разписката, съгласно разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс. Отговорен за извършените от него действия е Нотариусът, към когото той работи.
Отбелязва се и начинът на връчване – лично, за когото е поканата, или на друго лице (от семейството, съсед, домоуправител т.н, който се е съгласил да предаде поканата). Ако този, до когото е отправена поканата, откаже да се подпише, отказът му задължително трябва да се установи с подписа на поне един свидетел. Трите му имена и точният му адрес задължително тряба да бъдат отбелязани от връчителя върху разписката. Когато тя е оформена по този начин може да се счита, че уведомлението е надлежно извършено с произтичащите от това законови последици.
Нотариалното удостоверяване не е действително, когато не е отбелязано на кого е връчена поканата и когато разписката не е подписана от връчителя.
Законът не изисква Нотариусът да заверява подписите върху поканата. Затова този, който я изпраща, може да не се яви лично в кантората, а да изпрати свой представител да я занесе.
Нотариусът удостоверява само, че поканата е изпратена и връчена. Той не се интересува кой и до кого я изпраща. Не го вълнуват и гражданските правоотношения, за които се отнася. Длъжен е да следи само дали нейното съдържание не противоречи на закона и добрите нрави.
По този начин могат да се изпращат и всякакви други съобщения, предупреждения, отговори, свързани с каквито и да било граждански и търговски отношения.
Доказването на достоверната дата на един документ много често се налага поради опасност от възникването на правен спор за съществуването на документ (договори, разписки и др.) в определен период.
За да се осъществи от Нотариус заверка на дата, трябва да се представи оригиналния документ. Нотариусът поставя надпис, че на тази дата предственият документ е съществувал и го връща на лицето. Не е нужно личното явяване на някои от страните.
За това удостоверяване се събира определена такса по тарифа, която зависи от материалния интерес на заверяващия се документ.
| [« Назад] | [Съдържание] | [Напред »] |
| упълномощаване | договорни отношения |